драма режисьор: Ник Касавиц
в ролите: Джъстин Тимбърлейк, Брус Уилис, Шарън Стоун, Емили Хърш, Доминик Суен
Франки е наркодилър в Лос Анжелис. Той е от добро семейство, притежава собствен дом, няколко коли и обича да купонясва с приятелите си. Франки е на 19. Когато неговият приятел Джейк задлъжнява, Франки и неговите момчета отвличат 15 годишния брат на Джейк – Бъч и го задържат като залог. Въпреки, че Бъч има много възможности да избяга, той не го прави. На него му харесва да прекарва добре времето си със своите похитители, изгубвайки девствеността си и купонясвайки – докато нещата не се объркват ужасно.
Силно авторско кино по болезнен действителен случай
За фестивала "Сънданс" се знае, че е котило на различното от Холивуд американско кино. Миналия януари Аlpha Dog е бил избран да го закрие, очевидно филмът е от тези, които изразяват духа на събитието. Въпреки желанието на режисьора му Ник Касавитис (син на Джон, 1959, първо актьор, пробив в режисурата с "Тя е толкова прекрасна" (1997, Шон Пен и Робин Райт Пен), комерсиално утвърждаване с "Джон Кю", 2002, Дензъл Уошингтън) пускането му по кината е задържано повече от година и половина, но не от продуцентите, а от адвокатите на прототипа на аlpha героя. Това е рискът с филмите по действителен случай.Той е на Джеси Джеймс Холивуд, квартален дилър на марихуана от Лос Анджелис, за когото се предполага, че през 2000 г. е поръчал убийството на 15-годишно момче срещу $1200. Влязъл е в историята като най-младия в the-most-wanted списъка на ФБР. Хващат го през 2005 в Бразилия, процесът му още тече и е актуална медийна тема в Америка и специално в Ел Ей. Пикантното е кварталът, където е работил Джеси Джеймс - долината Сан Фернандо, спокойно място на успели хора, с излъскани къщи с басейни в задния двор и основна грижа за деня как да подготвят махмурлука за следващия. Дейвид Линч го нарече Inland Empire, територия на отегчената висока средна класа изрядни граждани.
Касавитис е попроменил имената и географията, но е съхранил скелета на случката. Хрониката му е не на буквата, а на наслагването на човешките причини, довели до нея. От споменатите "изрядни" граждани са Шарън Стоун като майката на жертвата (Антън Йелчин) и Брус Уилис - бащата на аlpha злото Джони Трулав (Truelove, Емил Хирш). Тя е властната жена в къщата, лъвица, готова на всичко за синовете си, те бягат точно от обсебващата й загриженост. Големият (Бен Фостър) е невротичен наркоман, жилав и агресивен, владеещ бойни изкуства. Забъркал се е с изчезнала пратка, дължи пари на Трулав. Той иначе е дребничък и хилав (наричат го Джуджето), но е мозъкът на малката мафиотска империя, която управлява с желязната ръка на един Вито Корлеоне, дори се старае гласът му да е с тембъра на Марлон Брандо от "Кръстникът". В неговия дом мъжете командват, той е третото звено от веригата, играеща по ръба на закона, след дядото (Хари Дийн Стантън) и бащата (Уилис), който сам осигурява на сина си пратките с тревата, малкият е по дистрибуцията и прибирането на парите.
Бандичката на Трулав живее като в рап видео (мацки, поркане, коли, оргии), неизменно с него са двамата му "лейтенанти". Единият (Шон Хейтъзи) е верен като куче, върши мръсната работа, срам го е от работническия произход. Другият е безхарактерно богатско момче (Джъстин Тимбърлейк), събрало се с лошата компания заради купона. Както се шляят с вана си с мъгляви глави, мярват до шосето малкия брат на длъжника наркоман, прибират го ей-така, без идея какво ще го правят. После нещата обрастват с вини, равнодушие и човешки грешки, надвисва фаталният край.
Стилът на Касавитис е стряскащо натурен, изпипано психологическо синема-верите, основано на нюанси, детайли, монтажни паралели, в добрите традиции на Трюфо и собствения му баща. С рядко всеотдайни актьори, доведени до границата на превъплъщението, включително и Тимбърлейк в най-зрялото си киноучастие досега. Над всички обаче е Бен Фостър - злият катализатор, буквално изгарящ в кожата на героя си. Литературният баща на подхода е Капоти с "Хладнокръвно", Касавитис също работи с нула сантименталност и без жанрови реверанси. В парадокументалната му трактовка, в престъплението няма нищо извисено, виждаме отвътре натрупването на баналности, вътрешната грозота, зловещата аматьорщина, постилаща пътя на трагедията.
Хубаво ще е, ако повече подобни "съндански" откровения успяват да прелетят през високите стени на мултиплексите ни - тези жанрови мелници.
